Диахронично* (6). Необходими ли са калките?

Ако двете непознати думи в заглавието ви идват в повече, напълно ви разбирам. :) Затова бързам да напиша, че диахронично е обяснено под линия, както правя във всички публикации от тази поредица, а какво представляват калките ще разберете веднага, но с една уговорка: тук ще говоря за словообразувателните калки. Те възникват обикновено в процеса на превод от чужд на роден език и представляват думи, създадени със собствен езиков материал, но по чужд модел. Чуждата дума се разчленява на морфеми (представка – корен – наставка – окончание), на всяка от тях се намира родно съответствие и в резултат на този превод “на ниско ниво” се изковава нова дума, несъществувала до момента в езика. Например сложната дума благо-слов-я е калка на гръцката ευ-λογ-έω и най-вероятно е създадена от светите братя Кирил и Методий при превода на Евангелието.

Сега обаче ще се придвижим доста напред във времето, където ни отвежда един

Въпрос от Явор
Наскоро се замислих как е възникнала думата необходим или необходимост. Нямам етимологичен речник, но всъщност не означава ли нещо, което не можеш или не трябва да обхождаш, заобикаляш.

Моят отговор
Според “Български етимологичен речник” (т. 4, С., 1995), който се позовава на мнението на Б. Цонев и К. Бабов, думите необходим и необходимост са приети в нашия език от руския (необходимый, необходимость). Появата им там пък се обяснява с калкиране на немските думи unumgänglich и Unumgänglichkeit. Ето как би изглеждал този поморфемен превод:

un-um-gäng-lich      Un-um-gäng-lich-keit
не-об-ход-им(ый)   не-об-ход-им-ость

К. Бабов пише, че двете думи проникват в българския език чрез първите преводи от руски през Възраждането. Широко ги използват Хр. Ботев и Л. Каравелов в публицистиката си. И. Богоров ги отхвърля и ги заменя с неизбежен, неизбежност. Той критикува българските писатели, които употребяват тези думи през Възраждането и в първите години след Освобождението, с аргумента, че необходимо е онова, което не е обходено [1].

Езикът ни обаче радушно е приел двете думи и надали днес някой българин подозира, че са възникнали по чужд, неславянски модел. Всъщност калкирането е един от естествените механизми за създаване на нови думи, особено в период, когато се формира книжовният език. Именно в такъв момент възникват руските калки необходимый и необходимость [2].

В старобългарския език много думи, особено сложни, са просто като прекопирани от гръцки при превода на различни съчинения. И това е съвсем нормално, когато в един млад книжовен език липсват лексеми за назоваване на по-сложни понятия, а в оригинала (гръцки) стои дума, чието значение преводачът трябва да предаде адекватно на родния си език. В славистиката се приема, че книжовниците от кръга на цар Симеон са проявявали определено предпочитание към калките и сами са ги сътворявали. Разбира се, не всички са се съхранили – някои от тях се срещат само в един-единствен текст, т.е. били са създадени на момента, за нуждите на конкретния превод.

Отново ще направя скок във времето, за да спомена все пак, че освен словообразувателни има и друг вид калки – семантични, които, сигурна съм, всеки ден употребявате, без да подозирате, че са такива: мишка, вирус, икон(к)а, тапет, червей. Тези думи от областта на компютърната лексика всъщност са български (или отдавна заети чужди), но през последните години/десетилетия, под влияние на английския език, са натоварени с допълнително, “компютърно” значение.

И така, необходими ли са калките? Бих казала, че не са от жизненоважно значение за езика, но са доста полезни. Интересно, как ли щяхме да наричаме компютърната мишка, ако не бяхме калкирали това значение на английската дума mouse. ;)

–––––––––––––
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
[1] Бабов, К. Лексикални калки в българския книжовен език, възприети от руския език. – Съпоставително езикознание, 3, 1978, №5, 24–34.
[2] Съвременният руски книжовен език се формира на границата на ХVIII–ХIХ в.

Диахронично (4). За степенуването на прилагателните и наречията

Диахронично (5). Можем ли да ги фалираме?

Диахронично (7). Своеволия в преговорите между газа и газта