Пунктуация при сложни съюзи

16.11.2009 at 10:17 25 comments

В моя блог съм предвидила възможност за задаване на езикови въпроси. Вече се появи първата питанка, а аз реших да я изведа в отделна публикация, заедно с отговора. Занапред ще постъпвам така с темите, които според мен са важни и не са осветлени достатъчно.

Въпрос от Ляо
Здравей, Павлина,
Наистина се надявам да можеш да ми помогнеш, тъй като справочниците, които имам, мълчат. Става дума за сложните съюзи с ‘че’ и запетаята. По-конкретно – ‘в случай че’ и ‘при положение че’. Ето на какво попаднах.  Става дума за първата подточка. Цялото обяснение ми се струва много объркано. Аз за себе си правя аналогия с ‘едва’, ‘само’, ‘не’, при които запетаята отпада, когато са пред подчинителен съюз – само когато, не защото и т.н. Тоест не би трябвало и тук да се добавя запетая. А оттук излиза, че като добавим ‘освен’ и ‘само’, трябва да сложим и запетая пред ‘че’. Каква е логиката? Или пък е някакво измислено правило? Все пак и двата съюза си остават такива и не би трябвало да се накъсват. И има ли изобщо случай, в който при тези два съюза да се пише запетая пред ‘че’?
Благодаря предварително и успех на блога ти!

Моят отговор
Привет! Защо първият въпрос трябваше да бъде труден? :) Не, шегувам се, не е толкова труден, просто трябва да се направи една важна уговорка. Тя се съдържа в коментар на Chu към нейна публикация по темата : “Мисля, че доста хора грешат, защото се опитват да запаметят правилата, а не се стремят да осъзнаят смисловите граници на простите изречения в рамките на сложното”. Запетаите в сложното изречение се поставят на границите на простите изречения, които го съставят. Разбира се, това е най-общо казано, но при двата конкретни сложни съюза, посочени от тебе – в случай че и при положение че, важи с пълна сила.

Да вземем два от примерите, които са те объркали (съюзите спокойно могат да се заменят с твоите – абсолютно същото е):
Ще дойда, при условие че ме поканят.
Ще дойда само при условие, че ме поканят.

Повечето от изреченията, които конструираме, са от типа на първото. Най-често при условие че е сложен съюз, който е синоним на съюза ако. И двата въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за условие. Както бихме поставили запетая пред ако почти без да се замислим, така е редно да се постави запетая и пред при условие че.

Във второто изречение обаче се акцентира върху думата условие и тя вече се схваща не като част от сложен съюз, а като пълноценна част от главното изречение (обстоятелство, ако трябва да сме изчерпателни). Затова границата между двете прости изречения се измества след условие, а подчиненото изречение вече става определително (пояснява какво е това условие).

Съзнавам, че всички тези обяснения са доста тънки и надали някой ще отдели време да навлиза детайлно в пунктуацията на сложното изречение, ако работата му не го налага. От помощ може да бъде произнасянето на изреченията, при които се колебаем къде да поставим запетая – обикновено там, където правим пауза. Това обаче – много внимателно!

Пунктуацията на изреченията, съдържащи сложни съюзи, не е уредена детайлно в нормативните граматики и в новия правописен речник, издаден със санкцията на БАН. Затова ще си позволя да напиша нещо от свое име, което би могло да ти помогне. Струва ми се, че може да се изведе като формално правило: отпадането на запетаята при добавяне на отрицателната частица не и на уточняващи наречия от типа на само, едва важи при простите съюзи. При сложните трябва да се внимава повече къде точно минава границата между простите изречения.

About these ads

Entry filed under: Език мой – приятел мой, Пунктуация. Tags: , , , , , .

Появи се един малък блогър “Остава” – не обичам да я слушам на живо

25 коментара Add your own

  • 1. Ляо  |  18.11.2009 в 0:28

    Много ти благодаря за изчерпателния отговор. :) Така звучи съвсем логично, дори и визуално запетаята стои най-добре там – пред че. По логиката, която следвах, не би трябвало да има изобщо запетая, макар че не ми изглеждаше добре. Но нещо продължава да ме човърка. :( Във второто изречение за мене акцентът е по-скоро върху само, а не върху условие – така го и произнасям, като правя пауза след само. А при условие че (също и в случай че и при положение че) и тук може да се замени с ако и тогава се получава Ще дойда само ако ме поканят. Така че по тази логика при условие че отново би трябвало да е сложен съюз, следователно – без запетая. Но ще приема правилото така, както ти го обясни. ;)

    Относно запаметяването на правилата – според мене в много случаи се изисква именно това, защото правилата може и да се променят, а понякога са изкуствено наложени.И аз съм филолог, макар и не с български език. Веднага мога да дам пример за разлики в пунктуацията в английския и българския език. Там например са решили, че тяхното съответствие на обаче (however) се отделя винаги със запетая. Докато при нас не е така. (Макар че доста хора го ограждат и в българския, под влияние на английското правило. Признавам си, че и аз го правех известно време.) Или пък подчинените изречения, които при нас се отделят със запетая, докато там смисълът им се променя в зависимост от това дали са оградени или не. Всичко това е въпрос най-напред на наизустяване.

    Ако нямаш нищо против, мога да те попитам и за други неща, за които не съм сигурна, стига да не излезе, че узурпирам ‘питанките’. :)

    Забравих да кажа, че случайно попаднах на блога ти, но неслучайно се обръщам именно към тебе, тъй като и преди съм срещала твои публикации, които са ми дали немалко отговори. Така че ти се доверявам изцяло. :)

    Ако съм объркала някъде подчертаването на думите, моля те да го оправиш.

    Отговор
    • 2. Павлина  |  19.11.2009 в 16:56

      Благодаря за доверието, но все пак не ми се доверявай изцяло. И аз самата понякога попадам на случаи, в които много се чудя как точно да постъпя. Особено когато нормата диктува едно, а здравият разум и езиковото чувство – друго.

      Съгласна съм, че в повечето случаи правилата трябва да се запаметяват. Най-добре е, когато те са формални и се прилагат кажи-речи автоматично. Нашият правопис и пунктуация обаче изобилстват със сложни правила и с изключения от тях…

      Може да задаваш и други въпроси, разбира се. Дано да съм в състояние да отговоря :).

      Отговор
  • 3. Павлина  |  29.11.2009 в 9:04

    Ляо, извинявай, но не съм обърнала достатъчно внимание на онова, което продължава да те “човърка” (в първия абзац на коментара ти). Изреченията, които съставяме, служат най-вече за да изразят собствените ни мисли – различните хора биха поставили паузи на различни места и биха акцентирали върху различни думи. Правилата за пунктуация не биха могли да обхванат всички частни случаи. Те целят в някаква степен да стандартизират употребата на препинателни знаци. Затова и понякога си казваш: “Тук чувствам, че не трябва да има запетая, а според правилата трябва”. Или обратното. Но ако разсъждаваме в тази посока, по-добре да напишем нова публикация…

    А що се отнася до сложните съюзи, те много усложняват нещата ;).

    Отговор
  • 4. Ани  |  01.12.2009 в 14:50

    Павлина, във връзка с темата исках да се посъветвам с теб за един друг пример.

    Как е правилно според теб:

    „…това, което се подразбира най-често, е че той трябва да бъде препратен…“

    или

    „…това, което се подразбира най-често, е, че той трябва да бъде препратен…“

    (аз смятам, че е първото)

    Отговор
  • 5. Ани  |  01.12.2009 в 15:20

    О, или пък така:

    „…това, което се подразбира най-често е, че той трябва да бъде препратен…“

    Отговор
    • 6. Павлина  |  01.12.2009 в 17:22

      Тук няма колебания, правилен е вторият вариант, с две запетаи около “е”. Защо? Запетаята пред “е” трябва да се постави, понеже там завършва подчиненото изречение, въведено със съюза “което”, и след него продължава главното. Запетаята след “е” също е задължителна, защото там пък започва ново подчинено изречение, въведено със съюза “че”.

      И друг път за подобни конструкции са ме питали: “Ама наистина ли така е правилно?” Малко са странни двете запетаи около тази тъй кратичка дума, но пунктуацията ги изисква.

      Отговор
  • 7. Ани  |  01.12.2009 в 21:37

    Наистина ме побъркват двете запетаи. И зная добре, че като правопис е правилно, но като логика в изречението и в изказа не ме радва. Благодаря ти за отговора! :-)

    Отговор
  • 8. Ани  |  01.12.2009 в 21:39

    Силно съжалявам, че вече не мога да попитам прекрасния Йордан Пенчев какво мисли по въпроса. Трябва да си изровя от домашната библиотека книгата му за синтаксиса.

    Отговор
  • 9. Павлина  |  01.12.2009 в 22:09

    Ани, мене ме побъркват много правила в нашия правопис и пунктуация. И ми се иска да напиша нещо по въпроса за строгостта на нормата, за това, че може би е добре да допуска известна вариативност, защото, ако примката е много затегната около врата, човек се бунтува и иска да я разкъса :). Но това е изключително сериозна тема и изисква дълго проучване. Съвременната норма е страшно и излишно строга според мен. Занимавам се с един ръкопис от ХI век – руски препис на старобългарски текст – и там има такова разнообразие от граматични форми например (за правописа да не говорим!), каквото е немислимо за днешните текстове. Исках да кажа, че известна свобода ни е нужна – поне правописна и пунктуационна.

    П.П. Когато един човек се занимава с история на езика, той си изгражда малко по-различно становище за езика изобщо и за съвременния български език в частност. Просто езикът не е нещо моментно, съществуващо само сега, в този миг, той си има минало и бъдеще, посоки на развитие. Нормата трябва да се съобразява с това. Ето мнението на проф. Харалампиев, преподавател по история на българския език във Великотърновския университет и автор на книгата “Бъдещето на българския език от историческо гледище”: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=442752. Вероятно ще ти бъде интересно да чуеш звуковия файл. Текстът е, как да кажа, малко изваден от контекста.

    Отговор
  • 10. Ани  |  02.12.2009 в 10:04

    :-) Аз се отдалечих в последните години доста от езикознанието и от лингвистиката, но не дотам, че да не мога да разбера позицията ти. Също винаги съм вярвала, че езикът не може да бъде затворен в буркан. Преди време намерихме на улицата много интересна находка – книга на сто и една години в отлично състояние, с носовките и т.н. от стария правопис. Това, което ме изуми (встрани от удоволствието от стила на писане) беше, че в книгата правилото за пълния член сякаш беше точно обратното на сегашното – няколко пъти срещах изречения от вида – Младия момък искаше по-добре да види пътят пред себе си.
    Имам един любим цитат: „Всички начини за употреба на словото нека бъдат на разположение на всички!“ При това девизът има хубаво, демократично звучене. Не за да станат всички художници на словото, а за да не бъде никой роб.“ (Джани Родари)
    Но за да не се обърка някой случаен читател и да си помисли, че съм толкова пък чак либерална, държа да подчертая, че е полезно да има основни правила, които човек трябва да познава, за да умее да ги нарушава интелигентно, а не от незнание. Там някъде е и тънката разлика между изкуство и халтура, според мен…

    Отговор
  • 11. Павлина  |  05.12.2009 в 21:15

    Още разсъждения за запетаите около “е” в примерите, дадени от Ани: http://bgurl.org/B1xj

    Отговор
  • 12. Judy  |  10.03.2010 в 17:55

    Павлина, бих искала да попитам нещо. В следното изречение: „Ще ви покажа как се прави това като ви дам пример.“ Пред „като“ има ли запетая? И би ли ми обяснила нещо повече за пунктуацията при участието на думата „като“ . Благодаря!

    Отговор
    • 13. Павлина  |  10.03.2010 в 20:45

      В това изречение трябва да се постави запетая пред съюза “като”, защото с него се въвежда подчинено обстоятелствено изречение. Има някои тънкости и особености при употребата на запетаи пред “като” и изобщо при конструкциите с този съюз, с които съм се сблъсквала в практиката си. Ще се опитам да ги систематизирам и да ги представя в нова публикация.

      Отговор
  • 14. Judy  |  11.03.2010 в 14:20

    Благодаря за отговора. Поздрави!

    Отговор
  • 15. Павлина  |  08.04.2010 в 11:49

    Статията за пунктуацията при “като” е тук: http://bgurl.org/4gh8

    Отговор
  • 16. Митко Събев  |  08.10.2011 в 21:48

    Ще дойда, само [ако ме поканят].
    => Ще дойда, само [при условие че ме поканят].

    „Езиковото чувство“? Нормотворческият дух на българистиката едва ли оставя място за такова.

    (Извън конкретната тема – много приятен блог.)

    Отговор
  • 17. Митко Събев  |  08.10.2011 в 21:56

    А, да – нека добавим и „Ще дойда, стига само да ме поканят“, където дори не мога да оставя само извън скобите.

    Отговор
    • 18. Павлина  |  11.10.2011 в 8:38

      Не разбрах каква е идеята, която стои зад поставянето на скобите, и връзката с пунктуацията.

      Отговор
  • 19. Илияна Иванова  |  01.11.2011 в 14:03

    Здравей Павлина,
    страхотен блог, темите са изключително интересни и полезни, за което ти благодаря и те поздравявам:)Имам едно питане по въпросната тема, тъй като се разрази и страшен спор между колегите в офиса как е правилно да се постави запетая в следното изречение: В случай че не подновите абонамента си, ще бъдем принудени да ограничим достъпа до услугите. Много ти благодаря предварително за отговора това ще реши спора, кой прав, кой крив.

    Отговор
    • 20. Павлина  |  02.11.2011 в 10:36

      Здравей, Илияна!
      Благодаря за оценката. За това изречение няма никакво колебание – точно така трябва да бъде написано. Ако спорът е дали да има запетая пред че, обяснението за липсата е следната. Подобно на при положение че, при условие че, и в случай че се разглежда като сложен съюз, който въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие (синоним е на ако). Ако вашето изречение се “обърне”, запетаята ще се постави пред целия съюз:
      Ще бъдем принудени да ограничим достъпа до услугите, в случай че не подновите абонамента си.

      Отговор
      • 21. Илияна Иванова  |  02.11.2011 в 15:24

        Благодаря за отговора още веднъж от сърце:)

        Отговор
  • 22. zima  |  14.11.2012 в 18:38

    Привет, Павлина! Интересува ме, има ли запетая и защо в изречението?
    - Ето (?)че настъпи Коледа! Благодаря предварително!

    Отговор
    • 23. Павлина  |  17.11.2012 в 10:07

      Привет!
      Не виждам основание да се постави запетая.

      Отговор
  • 24. zima  |  14.11.2012 в 19:25

    Също така и в това изречение правилна ли е пунктуацията? Хубаво е, че, макар и за един ден, ние ставаме по-добри, по- любвеобилни и връщаме вярата у хората, показваме обичта си към тях, било то с подарък или нещо малко, но направено от сърце.

    Отговор
    • 25. Павлина  |  17.11.2012 в 10:12

      Запетаята пред макар е излишна, защото обособената част е предхождана от едносричен съюз (че).

      Отговор

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Как се пише?

Категории

Последни коментари

Логофил on Езикови питанки
Пристрастния on Езикови питанки
Пристрастния on Езикови питанки
Пристрастния on Езикови питанки
Пристрастния on Езикови питанки
Пристрастния on Езикови питанки

Блогът е включен в

Блогосфера
Информ@Лично

Въведете своя имейл адрес в полето долу и натиснете бутона, за да се абонирате за публикациите в блога.

Join 229 other followers

Лиценз

Creative Commons License
Всички публикации в блога са под лиценза Криейтив Комънс: признание–некомерсиално–без производни произведения 2.5 България

Суха статистика

  • 321,000 посещения

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 229 other followers

%d bloggers like this: