Английски езикови модели в българската реч (4)

Когато сградите започнат да се случват

Малко като в приказка, около нас започнаха да се случват най-различни неща: форуми, концерти, пенсионна реформа, та и нови сгради вече се случват. Щом чух последното от устата на един министър, разбрах, че отлагане не може да има [1]. Най-сетне трябва да запретна ръкави и поне да регистрирам в блога си този порой от случвания в българския език.

Доста хора вече са забелязали и отбелязали писмено нашествието на случвам се в нашата реч, но дали някой го свързва с влиянието на to happen? Този глагол има широка употреба в английския език и според мен е частично отговорен за поведението на случвам се, който е най-близкото му съответствие в българския. To happen се използва, за да се означат както случайни и непланирани действия –

Sometimes it happens that you meet people you would rather never meet at all.
It happens to be the happiest day of my life.
Adam is the most tolerant person I know – it rarely happens that he loses patience.

така и съзнателни, включително и в резултат на предишни действия или събития [2]:

The reform happened around thirty years before I was born.
We recognize that this important company event finally happened only thanks to our team’s persistent efforts.

В българските тълковни речници значенията на глагола случвам се кръжат около случайното, непредвидено попадане в някаква ситуация или пък около осъществяването на събитие независимо от нашата воля и действия:

Случих се в едно купе с две крайно необщителни особи от женски пол.
Така се случи, че си загубих акта, който ми съставиха пътните полицаи.

В последните двадесетина години употребата на думата доста се активизира и тя започна да служи като синоним на осъществявам се, реализирам се, провеждам се, ставам [3]:

Правя планове, които никога няма да се случат… обаче са готини!
Радвам се, че конференцията се случи.
Какво се случва в организма, когато сме на диета?

Може би глаголът случвам се е предпочитан заради това, че е “по-ярък”, не толкова безличен като ставам (в голяма степен десемантизиран), нито официален като осъществявам се, реализирам се, провеждам се.

И все пак често имам чувството, че с него се преиграва (при случващите се сгради например) или пък се използва, когато говорещият не може да намери точната дума:
Шоуто на Стан се случва сега.

Този път ясно изразявам позицията си. Нямам нищо против разширяването на лексикалното значение на коментирания глагол, защото това е естествен езиков процес. Но ако зависеше от мен, щях да оставя нещата да се случват постепенно. :)

–––––––––––––
[1] Последният подтик дойде от Pippilota.

[2] Оставам с впечатлението, че значенията, с които реално се употребява to happen, са по-разнообразни от тези, които са включени в онлайн вариантите на авторитетните речници (http://bit.ly/AwliYp, http://bit.ly/zQ0Po8).

[3] Тази употреба е маркирана като нежелателна в Речник на новите думи в българския език. Съст. Е. Пернишка и др. С., Институт за български език, Наука и изкуство, 2010, с. 394.

Благодаря на Анелия Костова-Бозгунова и Владка Кочешкова за приятелската им помощ при подготовката на статиите в тази рубрика.

Английски езикови модели в българската реч (3)
Имате ли идея какво става с представите?

Сгради и здания

Правописът на думата сграда може би влияе на изписването на здание, защото нерядко го срещам като сдание. Другата възможност е това да се прави от престараване – понеже звукът с, когато попадне пред звучна съгласна, се изговаря като з, хората си мислят, че и тук случаят е такъв.

В действителност тези думи, макар че са синоними, имат съвсем различна морфемна структура. В сграда имаме представка с-, корен -град и окончание -а, докато думата здание започва направо с корен (да не се задълбочавам в морфемната структура, защото може да излезе, че от историческа гледна точка коренът се състои от две съгласни ;).

Съществителното е изконно българско – зьданиѥ е регистрирано в няколко от класическите старобългарски паметници (Мариинско евангелие, Зографско евангелие, Синайски псалтир и др.). То е образувано от глагола зьдати и е сродно със зид, зидар, зидам и зазиждам например. В новобългарския книжовен език вероятно е “възкресено” с посредничеството на руския.

Източници
Български етимологичен речник. Т. 1. С., БАН, с. 626.
Старобългарски речник. Т. 1. С., 1999, с. 561.

Как се пише и изговаря: вяли или вели?

Подозирам, че доста хора подчиняват изговора и изписването на тази дума на правилото за променливото я. Всъщност обаче не е така. Трябва да се пише и изговаря я във всички форми на прилагателното: вяли(те), също и вял, вялия(т), вяла(та), вяло(то).

Под знака на вяли дебати премина ремонтът на кабинета.
Очаква се и през следващата година ипотечният пазар да остане сравнително вял.
Бизнесменът направи изключително остро изказване на иначе вялия и протоколен 47-и конгрес.
Слабото разпознаване на участниците в изборите говори за вяла кампания.
Търговията на борсата днес премина при вяло участие на инвеститорите.

Думата вял е заета от руски – вялый, от глагола вянуть, който има общ произход с българския вехна.

Източници
Нов правописен речник на българския език. С., БАН, Хейзъл, 2002, с. 235.
Български етимологичен речник. Т. 1. С., БАН, 1971, с. 217.

Как сработват новите глаголи

Глаголът сработвам се не е толкова нов и означава, че работя в синхрон с някого, пасвам си с някого в съвместната дейност. Отскоро обаче той се употребява като невъзвратен, със значение ’показвам добри резултати, работя успешно; проработвам’, което вече е регистрирано в Речник на новите думи в българския език (Съст. Е. Пернишка и др. С., 2010, с. 406).

В сезона на пържолите

Научнопопулярна част
Трудно е да избягам от пържолите в периода 25 декември – 7 януари. Те ме преследват настойчиво всяка година по това време, в което празниците са толкова нездравословно сгъстени. Преследват ме и когато работя. Търсейки някаква дума в края на буквата П в речника за чужди думи, попаднах отново на пържолите и ококорих очи.

Блогът като платформа за споделяне на знания за историята на българския език

Публикувам пълния текст на доклада, който изнесох на заключителната конференция по проекта “Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания”, състояла се на 15.12.2011 г. в СУ “Св. Климент Охридски”.

Блогът като платформа за споделяне на научни познания

В момента подготвям доклад, с който ще участвам в една научна конференция. Възнамерявам да говоря за използването на блога (евентуално и на Google+) като платформа за споделяне на научни знания в областта на историята на българския език. Ако сте се натъквали на ценни текстове, които биха могли да ми послужат, или пък ако вие самите имате мнение за присъствието на науката (изобщо) в блоговете и социалните мрежи, както и за тенденциите в развитието на тези платформи, ще бъда благодарна да оставите коментар.

Кога се пише запетая пред съюза или?

Както е добре известно, пунктуацията в българския език е пряко свързана със съюзите, а повечето от тях изискват да се поставя запетая. Някои съюзи обаче са по-особени в това отношение, например или. Този текст вече беше споделен в Google+, във вечерната ми поредица, но го публикувам и тук, понеже ми беше зададен

Въпрос от Денислав
Има ли правило за изписването на запетая пред “или”? Как се прилага? В кои случаи? Може ли примери?

Моят отговор
Пред съюза или не се пише запетая, ако е употребен еднократно и свързва непосредствено две еднородни части* или две прости изречения.
Късно през деня или утре ограничителният режим ще бъде премахнат.
Мария и Боби ще дойдат след работа или ще отидем при тях по-късно.

Пред съюза или се пише запетая в следните основни случаи.

1. Еднородни части или прости изречения са свързани с него и е употребен два или повече пъти.
В Морската градина във Варна всяко трето детенце е или Виктор, или Виктория.
Или си оправи заглавието и текста, или си търси други места за обяви.

2. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има просто изречение, което я пояснява.
Борис се надяваше на човека, който му помогна предишния път, или на някакво чудо може би.

3. Две прости изречения са свързани с него, а между тях има друго просто изречение, поясняващо първото.
Биха изпратили имигрантите с цветя, ако можеха, или биха ги изгонили.

4. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обособена част.
Участниците в конференцията трябва предварително да изпратят резюмета на докладите си, подготвени съобразно изискванията, или самите доклади.

5. Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обособена част.
Човек постига мечтата си, вървейки устремено напред, или се разминава завинаги с нея.

6. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има вметнат израз, който се отделя със запетаи.
Ще се опитам да агитирам Симо, да речем, или пък някой негов приятел.

7. Две прости изречения са свързани с него, а след първото има вметнат израз, който се отделя със запетаи.
Може и да е случайност, естествено, или пък Лора нарочно го е пресрещнала на връщане от работа.

8. Две еднородни части са свързани с него, а след първата има обръщение.
Какви доказателства имате срещу мен, господа, или пък свидетелски показания?

9. Две прости изречения са свързани с него, а първото завършва с обръщение.
Как става тоя номер, Тони, или ти е неудобно да кажеш?

10. Съюзът въвежда обособена част. В случая или се използва със значение тоест, сиреч, с други думи.
Синдромът на Мюнхаузен, или т.нар. патомимия, е вид психическо разстройство.

11. Съюзът е втора съставка от двойните съюзи ли – или, дали – или.
За постоянния адрес от личната карта ли става дума, или за адреса ми в момента?
Да се смее ли човек на такива грешки, или да плаче?
Дали той самият ще дойде, или някой друг?
Дали в тази школа има добри инструктори, или пак ще ударя на камък?

_______________
* Еднородни части са тези, които изпълняват една и съща служба в изречението, например два или повече подлога; две или повече определения; две или повече допълнения и т.н.

Източник
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, 99 – 101, 109 – 110.

Госпожи и господа, на Вашето внимание – учтивите форми

В новите правописни и пунктуационни правила има малки, даже бих казала трудно забележими промени по отношение на изписването на учтивите форми.

Формулировката на правилото е следната:
“49. С главна буква се пишат лични и притежателни местоимения в следните случаи:
49.1. В състава на учтивата форма.
Господине, моля Ви за съдействие.
Господине, моля за Вашето съдействие.
Господа, всички Вие допринесохте за нашия успех.
Колеги, Вашият проект е одобрен от Европейската комисия”.

В сравнение с изискванията в теоретичната част на последния правописен речник прави впечатление липсата на:
1) уточнението, че главна буква се пише, когато учтивите форми са употребени в официални документи;
2) забележката, че в художествената литература същите форми се изписват с малка буква (освен когато не са употребени в официални документи).

Това според мен означава, че са предприети действия за унификация, т.е. главната буква трябва да се използва винаги при учтивите форми, независимо от стила на текста. Ще спомена, че в една своя публикация предвидих подобно развитие. :) Може да прочетете аргументите ми, като проследите линка под този текст.

И още нещо. Последните два примера, цитирани по-горе, ликвидират двоуменията дали личните и притежателните местоимения трябва да се изписват с главни букви, когато се отнасят за двама или повече души. Веднъж ми се наложи да донеса от девет кладенеца вода, за да аргументирам употребата на главни букви в тези случаи (http://bit.ly/sLSYrS – коментар 4). Сега вече е ясно.

П.П. Вероятно съм избързала с първото си заключение в тази публикация. В правописния речник, който предстои да излезе следващата година, правилата ще бъдат представени в по-пълен вид, така че е напълно възможно отново да видим изключението за употребата на главни букви в художествения стил.

Източници
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, 62–63.
Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 40.

Частен проблем с пълния член (3). Спасителят/Спасителя, “Мислителят”/“Мислителя”

На вашето внимание – отново правилото, което създава проблеми, вместо да ги решава. ;)

Въпрос от maya
Имам въпрос за членуването на съществителни, които, написани с главна буква, губят нарицателното си значение. Например Антихриста, Спасителя (става дума за Исус, естествено), “Мислителя” (на Роден). Аз смятам, че независимо от ролята им в изречението, винаги се пишат с кратък член, например: Спасителя е казал, че… Права ли съм?

Моят отговор
Както често се случва, нямам категоричен отговор. Ако пишем имена като Спасителя (Исус), Всевишния (Бог), Антихриста винаги с кратък член (-а/-я), това означава, че ги класифицираме като прозвища или прякори – от типа на Мишо Шамара и Красьо Черния например [1].

Според мен Спасителят и Всевишният по-скоро са други имена на Исус Христос и на Бог, които заместват техните собствени. Антихристът пък е единственото име на този субект. Разбира се, прякорите и прозвищата също могат да се употребяват самостоятелно, но по-рядко.

В правилата за употреба на главни букви, поместени в последния правописен речник, са дадени като примери Всевишния, Спасител, Създател (когато се отнасят до Бог или до същност, свързана с него).

Що се отнася до скулптурата на Роден, според мен тя трябва да се изписва с кавички, а видът на члена зависи от синтактичната роля на думата:
“Мислителят” е една от най-известните творби на Роден.
Самият Роден създава общо 22 копия на “Мислителя”.

Основание ми дава примерът, който фигурира в новите правила, в раздела за кавичките:
В “Речника по нова българска литература” са представени малко познати на широката публика автори.

В блога си бях писала, че не намирам за редно заглавие или собствено име, поставено в кавички, да променя граматичната си форма, но все едно, нормата вече го разрешава.

Очаквам вашите мнения и съображения по казусите в публикацията. :)

______________________
[1] Съгласно правилата, прозвищата и прякорите винаги получават кратък член.

Източници
Нов правописен речник на българския език. С.: БАН, Хейзъл, 2002, с. 41.
Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 28, 131.