Диалози (6)

Вероятно възрастта около 8 години е тази, когато човек започва да става потаен. Или поне при дъщеря ми е така. Илюстрация – разговор с нея на връщане от училище:

– Не мога да забравя какъв прекрасен сън сънувах тази нощ! – казва тя някак замечтано.
– Разкажи ми го.
– Твърде лично е…

Диалози (5)

Запетаи около “е”

Четиво за филолози и за нефилолози с живо езиково чувство и отношение към пунктуацията :).

Диалози (5)

Всъщност следват два кратки заплашителни монолога. Събеседничката на Божена – небезизвестната Мишел Боянска, по природа е безмълвна.

* * *

Котето се е качило някъде, където не му е позволено, и дъщеря ми заповядва: “Мишел, долу! Чуваш ли?! [То чува, милото, но надали разбира, а още по-малко реагира.] Повтарям: д-о-л-о!”

* * *

След поредната проява, заслужаваща порицание: “Палава Мишелка! Сега ще си редактирам публикацията и ще напиша, че си непослушна!”
Реакцията на чичото на Божена, когато научи за заплахата: “Леле, Боже! Щом не е казала, че ще ъпдейтва фактологията…”

Диалози (4)

Диалози (6)

“Остава” – не обичам да я слушам на живо

Заглавието е много подвеждащо, понеже нямам никакво отношение към изпълненията на групата – нито на живо, нито на запис, но изречението е автентично и е непосредственият повод да напиша публикацията. Правилно ли е от езикова гледна точка? Не трябва ли да се каже “Остава” – не обичам да ги слушам на живо”? Запитаха ме в Skype и аз обещах да дам научно обоснован отговор, гарниран с моето лично мнение.

Бих се радвала да споделите своето виждане, още повече че става въпрос за актуално езиково явление. Интересно ми е също дали предпочитането към логическо съгласуване има връзка с английския език.

Пунктуация при сложни съюзи

В моя блог съм предвидила възможност за задаване на езикови въпроси. Вече се появи първата питанка, а аз реших да я изведа в отделна публикация, заедно с отговора. Занапред ще постъпвам така с темите, които според мен са важни и не са осветлени достатъчно.

Появи се един малък блогър

Ей така, малко неочаквано, дъщеря ми се сдоби с блог. Бих казала, че за една първокласничка това е необичайно – от нея се очаква да се учи да чете и да пише, а не да съставя текстове. Обаче не удържах на атаката на Божена и заедно създадохме нейно малко място в огромното пространство, наречено интернет. Всъщност не можах да намеря смислени аргументи за евентуален отказ, а след кратко размишление реших, че пишейки в блога си, ще се упражнява в създаване на собствени текстове – едно безспорно полезно умение.

Человек нашего времени*

Търсещият човек – това е човекът на нашето време :).

Откакто списвам този блог, следя по какъв начин търсещите хора стигат до него. Предишният не ми даваше такава възможност и затова сега ми е интересно и искрено се забавлявам, когато ме намират с помощта на словосъчетания, нямащи нищо, наистина нищо общо с моите публикации. Конкретен пример: “турска пропаганда”.

Представям ви Мишел Боянска

Eдно мъничко и симпатично същество обитава отскоро нашия дом. Казва се Мишел Боянска.

Защо Мишел и защо Боянска? Преди време баща ми нарече кучето си Бил – на името на тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън, който наскоро беше встъпил в длъжност. Не че симпатизираше на американците, а по-скоро като закачка с политиците. Ние пък се спряхме на името на сегашната президентша – г-жа Мишел Обама. Следователно, ако някой си мисли, че окраската на нашата Мишел има нещо общо, лъже се. “Фамилията” Боянска има просто обяснение – котето ни подари едно семейство от Бояна, за което му благодарим :).

Мишел не може да се похвали със забележително родословно дърво. В паспорта й срещу порода пише микс. Ветеринарният лекар обаче каза, че вероятно ще има дълга козина. Дали някой от дедите й не е бил незнаен благородник?

Ето отново Мишел с щастливата си собственичка.

И родителите на собственичката са щастливи. Е, да не пресилваме, засега сме радостни :).

Драгинко, бульо, булка, калино…

Често чувах тези обръщения в семейството на баща си. Знам, обречени са на забрава. Съвременните млади хора и потомствените граждани не ги използват. Дори и в моето семейно обкръжение не ги чувам вече. Баба, дядо, чичо и стринка не са сред живите, а едната от по-големите сестри на баща ми се обръща към майка ми по име. Другата винаги й казва “булка”, както повелява традицията. Така се обръщаше към снахите си и моята баба.

Диалози (4)

Божена вече е първокласничка и усилено усвоява училищната терминология. Вчера й пожелавам “лека нощ”, а тя пита:
– Тате ще дойде ли да ме гушне?
– Ами той гледа мач по телевизията в момента.
– Кажи му да дойде в междучасието.

Диалози (3)

Диалози (5)